Денят е неделя, 6 юли, тече преброяване на наличния състав по палатки. Оборотните термометри в лагера измерват почти тридесет деления, а стрелката на часовника едва прехвърля 10. Слънцето тепърва преминава над Министерски съвет, за да се надвеси над окупирания партиен дом. Вече осми ден най-верните последователи на партията са обсадили продажната ШАЙКА и не им позволяват да напуснат сградата необезпокоявани. Заради безсънната нощ, прекарана в политически дебати и истории от казармата, се усеща приповдигнато настроение. Доброволци задоволяват биологичните нужди на възрожденци, като им носят домашна баница, айрян и бишкоти. Напук на няколкото все още сънливи минувачи, обитателите на палатковия лагер вече са изпили своето кафе и мислят за предстоящия масов протест в столицата. Сила получават не само от енергията на поддръжници от цялата страна, но и от щракащите туристически фотоапарати, неуморно увековечаващи героичната епопея, която всички наричаме „Последната битка за лева!“ Съпричастността на всеки един чужденец е съизмерима единствено с мащабите на общонационалната ни цел – не само да спасим лева, но и да накараме цял свят да разбере за неговата сила.
Ах, време, как бързаш, когато кръвта ври! Размислите за святата ни цел обединяват българи и чужденци, наши и чужди, селяни и граждани, мъдри и интелектуално предизвикани, в битка, която всеки един от нас води ежедневно: битка с мафията и ЛГБТ. Но нека всичко по реда си.
Нека първо ШАЙКАТА чуе народния тътен на промяната!
Нека види тая дива страст за възраждане и прогрес!
Нека изстрелът от „Аврора“ стигне до ушите на народния изедник!
Белене очаква своето Възраждане!
Ето че приближава и най-мъчното време от деня – следобеда. Изобилието от лакомства, които народът предоставя на своите герои, предизвиква известна сънливост, а за скара все още е рано. Страхил е обещал кюфтета на калпак, а лютеницата е от миналогодишната реколта на Величка. Хора от народа изпращат зарзават и вино, известни още като „Краставиците на народа“ и „Кръвта на народа“. Качеството им е доказано в не една и две протестни акции. Усещането за героично начинание се подсилва от непрестанната комуникация с господин Костадинов, който е приел грижата за протестиращите присърце. Не дава косъм да падне от морното им чело, което вече е понесло много от живота. Пои ги с изворна вода и държи духа високо с разкази за партията отзад кулоарите. В късния следобед към групата се присъединява и господин Цончо Ганев – както винаги бодър, свеж и носещ след себе си аромат на Каро. Дори и в най-неблагоприятните условия господин Ганев не изневерява на стила си и показва политическо превъзходство със силно тупиран алаброс. Липсва само господин Крумов - той в момента строи (и измазва) нова България.
Часове ни делят от най-важната победа не само за партия Възраждане, но и за цялата България! БИТКАТА ЗА ЛЕВА! Българският Уилиам Уолъс от варненския „Аспарухово“ е сбрал четата и всички тръпнат в миг глави душмански да посекат.